Благодарим, че приехте поканата ни за участие в интервю. Искра се намира в общината и окръгът, който се слави не само в България, но и в чужбина за висококачествено вино и ракия. Посещава ли Ви, често туристи?
За съжаление въпреки хубавото ни местоположение, не сме дестинация посещавана от туристи. Вярно е, че в селото има къщи за гости, но хората стоят предимно в комплекса и не излизат навън. На всички ни се иска да станем разпознаваеми на картата на община Карнобат и всички задружно работим в тази посока. Това което можем да направим сами, го правим със собствени сили и , много ентусиазъм. Имам предвид новогодишната елха, коледните тържества, почистването на парка почистването на църквата както и настоящите празници Велик ден сбора на селото който ще е на 24май.
Искра притежава една малко по-различни история от повечето населени места. След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г. Децата интересуват ли се от историята си?
Не само искра, но и целия край остава в пределите на Източна Румелия. Това е част от продължението на борбата на нашите предшественици за освобождение и независимост. Лошото обаче е, че училището в селото беше закрито през 1998 г и от тогава децата се извозват до града. Така се къса една естествена връзка между родно място и образование, но такава е родната действителност към настоящият момент.
Определено имате много добра локация, близо сте до балкан и до море, на около 9 км от Бургас – предполагаме, че това спомага извършването на дейност в областта на туризма?
Близостта до море и балкан поне за момента нито ни помага, нито ни пречи. Надяваме се обаче за в бъдеще да можем да извлечем ползи от това.
Какво успяхте да реализирате до сега и какво предстои за Искра?
За съжаление получих тежко наследство. Подчертавам, че не виня предшественика си това. Наясно сам, че един кмет на село не може да реши инфраструктурни
Спомняме си, че през 2016 г. църквата ,,Св. Св. Кирил и Методий”, която датира от 1880 г. бе обовена. Радва ли се на посещаемост?
За съжаление станахме известни с този обир, но това не накара миряните да я посещават повече. Всеки носи вярата в себе си и я изразява както я разбира. Ние сме село в което задружно живеем християни и мюсюлмани и спазваме, уважаваме и празнуваме задно празниците и на двете религии. Подкрепата в нашата малка общност е от значение за всички и ние го разбираме чудесно.
Искате ли да благодарите на някого?
Бих благодарила на всички за подкрепата, която получавам от тях при изпълнение на задълженията ми. За мен е особено важно, че хората откликват с доброволен труд когато вземем някакво общо за селото решение.








Вашият коментар